РАЗБЪРБО̀РВАМ СЕ, -аш се, несв.; разбърбо̀ря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. 1. Започвам да бърборя много, продължително; разприказвам се, разбъбрям се, раздърдорвам се. Нашата Вихра се разбърбори. Не знаела какво е туй перпетуум-мобиле, но ако тая машина осигурявала вода на робите, значи била полезна. Одобрявала я. Харесвала я. Въобще някои страни от техниката приемала. Допадали ѝ на характера. И други такива набъбри. Ив. Мариновски, РЧ [еа]. Нехранимайкото се разбърбори, а тъй като имах нужда от него, не го прекъснах. П. Пройкова, ОВ (превод) [еа]. Иван Вадимович не го хваща сън. — .. Анюта не вярваше, че имаме мишки. Да взема да я събудя сега, че да чуе... Ама не, .., ще се разбърбори и тогава съвсем сигурно няма да заспя... В. Райчев, Ф (превод) [еа].
2. Неодобр. Казвам нещо, което не трябва да се съобщава; разприказвам се, разбъбрям се, раздърдорвам се. — Ние много се разбърборихме. Хайде да те няма! Д. Янакиев, Х, 12. „Славчо ме обръсна. Много здраве ти прати, но никому нито дума да не казваш. И майци си не казвай. Жена е, ще се разбърбори“. Сл. Трънски, Н, 244.